1 Kings 3
Царуването на Соломон
( 3:1-11:43 )
Мъдростта на Соломон
3:4-15 – 2 Лет. 1:2-13
1 a Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и взе фараоновата дъщеря за жена, и я доведе да живее в Давидовия град, докато довърши своя дворец, Господния храм и стените около Йерусалим. 2Тогава народът още принасяше жертви по високите места, защото по онова време не беше построен храм на името на Господа. 3Соломон възлюби Господа, като живееше съгласно наредбите на своя баща Давид, при все че принасяше жертви и приношения по високите места. 4 b c И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото там беше главното високо място. Соломон принесе на този жертвеник хиляда всеизгаряния. 5 d В Гаваон Господ се яви на Соломон нощем насън. И Бог му каза: „Пожелай, за да ти дам.“ 6Соломон отвърна: „Ти оказа велика милост на Своя служител, баща ми Давид; и понеже той постъпваше пред Тебе с истина и правда и с искрено сърце, Ти му запази тази велика милост, като му дари син, който седи на престола му, както е и днес. 7А сега, Господи, Боже мой, Ти си поставил Своя служител за цар вместо баща ми, но аз съм твърде неопитен и не зная как да постъпвам в различни случаи. 8 e Твоят служител е сред Твоя народ, който си избрал, народ така многочислен, че не може да се изброи, нито да се изчисли. 9 f Затова дай на Своя служител разум, за да съди Твоя народ и да различава кое е добро и кое е зло, защото кой може да управлява този Твой многоброен народ?“ 10И на Господа беше угодно, че Соломон поиска това. 11Тогава Бог му каза: „Тъй като ти пожела това и не поиска за себе си дълъг живот, нито помоли за богатство за себе си, нито пожела живота на враговете си, а за себе си разум, за да умееш да съдиш – 12 g ето направих според твоята дума: дадох ти мъдрост и разум, така че преди тебе подобен на тебе не е имало и след тебе няма да се издигне подобен на тебе. 13 h Аз ти давам и това, което ти не поиска: и богатство, и слава, така че няма да има подобен на тебе между царете през всичките твои дни. 14 i Затова, ако ти ходиш по Моите пътища, като спазваш Моите наредби и Моите заповеди, както ходеше твоят баща Давид, и дните ти ще продължа.“ 15Соломон се събуди и ето – това беше сън. И той дойде в Йерусалим и застана пред ковчега на завета Господен, принесе всеизгаряния и извърши мирни жертви. И даде голямо угощение за всички свои служители. 16След това при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него. 17Едната каза: „Аз и тази жена живеем в една и съща къща и родих, когато тя беше в къщата. 18И на третия ден, след като родих, тази жена също роди. А ние бяхме сами заедно, нямаше с нас външен човек в къщата – само двете бяхме в къщата. 19И през нощта синът на тази жена умря, понеже беше легнала върху него. 20Тогава тя е станала през нощта, взела е сина ми от мене, докато аз, твоята слугиня, съм спала, и го сложила на своите гърди, а своя мъртъв син поставила на моите гърди. 21Сутринта станах да накърмя сина си и ето той беше мъртъв, а когато на светло се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.“ 22Другата жена каза: „Не, моят син е живият, а твоят син е мъртвият.“А първата каза: „Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.“И се препираха пред царя. 23Тогава царят каза: „Едната казва: „Живият е моят син, а мъртвият е твоят син“, и другата казва: „Не, твоят син е мъртвият, а моят син е живият“.“ 24И царят нареди: „Донесете ми меча!“Донесоха един меч на царя. 25Тогава царят каза: „Разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.“ 26Но едната жена, чийто беше живият син, понеже цяла беше потресена от жалост за сина си, каза на царя: „О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, не го убивайте.“А другата каза: „Нека то не бъде ни мое, ни твое. Сечете!“ 27Тогава царят отвърна: „Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е неговата майка.“ 28И целият Израил чу за присъдата, с която царят отсъди, и започнаха да се боят от царя, защото разбраха, че у него има Божия мъдрост, с която съди.
Copyright information for
BulCont